09.10.2026
„Защото, дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.“ (Мат. 18:20)
В края на септември, по Божията велика милост, заедно с отец Михаил, енорията ни посети най-известната средновековна скална обител по българското Черноморие – Аладжа манастир „Света Троица“.
Денят ни дари с прекрасно есенно време – тихо и благосклонно към нас. Събитието се превърна в неповторим повод православната ни общност, приета под покрова на всички отшелници и монаси, подвизавали се в аскетизъм и духовна чистота в околността, да обмени безценен духовен и исторически опит с археолога д-р Васил Тенекеджиев – специалист по ранно християнство, да се потопи в съхранената природна красота и да почувства утешението от непрестанната монашеска молитва, жива през вековете и до днес.
Денят започна с беседа в музея към комплекса, в която д-р Тенекеджиев направи подробен анализ на историческото развитие на християнството по българските земи – от апостолското дело на св. ап. Андрей, поставил основите на първата епископия в Одесос, до приноса и ролята на св. цар Борис в установяването на православието в държавата.
Д-р Тенекеджиев засегна и значимостта на делото на архимандрит Инокентий Софийски – един от първите уредници на музея, който има изключителна заслуга за формирането на християнската част от музейната колекция. Тя включва архивни материали и документи, отразяващи дейността на братята Шкорпил. Те от своя страна имат значима роля за изваждането на манастира от тъмата на забравата и превръщането му не просто в сух музеен обект, а в света обител за молитвено уединение, служба и почитание на големи празници. Братя Шкорпил даряват на манастира патронна икона на Светата Троица, която в момента е предадена за реставрация в Националната художествена галерия. Карел Шкорпил има огромен принос и за запазването на сведенията за обителите във Варна, Плиска, Несебър и Преслав, подготвяйки фундаменталния си ръкопис „Християнски паметници от Черноморската област на България“.
Д-р Тенекеджиев подчерта, че гостуването на енорията ни възобновява една традиция, поставена още с основаването на Варненското археологическо дружество (1901 г.) и музея (1906 г.) от чешките братя Карел и Херман Шкорпил. В онези години учени и духовници са работили съвместно – първият председател на Варненското археологическо дружество е бил именно Варненският и Преславски митрополит Симеон, което показва, че вярата и науката във Варна винаги са вървели ръка за ръка.
Специално внимание бе обърнато и на защитата на монашеската среда. Природният парк „Златни пясъци“ е създаден благодарение на настояването на Археологическото дружество пред държавата с цел да се запази девствената, автентична природа около скалния манастир – същата онази съхранена естествена среда, която векове наред е осигурявала на монасите исихасти необходимото уединение за тишина, молитва и духовен подвиг.
Разгледахме и периода на ранното християнство в региона (IV – VII в.) – от управлението на св. император Константин Велики и официалното признаване на вярата до варварските нашествия, променили облика на Балканите. Д-р Тенекеджиев разказа за труда на Шкорпил за християнската археология, който е трябвало да бъде издаден на английски език със съдействието на известния американски византолог Томас Уитмор (ръководил реставрацията на мозайките в „Света София“ в Цариград). Макар и неопубликуван поради историческите обстоятелства, ръкописът съдържа безценен архив за раннохристиянските и средновековните църкви и манастири в района на Варна, Плиска, Преслав, Несебър и вътрешността на страната. В залата имахме възможност да видим и автентичното работно бюро на Карел Шкорпил – откривателя на Аладжа манастир, дарено на музея от неговите наследници.
Преди да се разделим с д-р Тенекеджиев и да му благодарим от сърце за вдъхновяващата беседа, всички заедно изпяхме тропарите на свети апостол Андрей Първозвани и на преподобни Йоан Рилски Чудотворец. Разделихме се с топлото обещание и взаимно желание да продължим тези полезни и духовни срещи занапред.
След беседата в музея разгледахме и самото скално светилище. С духовен трепет пристъпихме в изсечените в скалата помещения – манастирската църква „Света Троица“, монашеските килии, трапезарията, кухнята, костницата и скалния параклис на второто ниво. Докосването до тези скромни обители ни позволи да почувстваме дълбочината на исихасткото уединение и тихата молитва, издигана тук през вековете.
Разходката ни продължи сред природната красота на парка. Седнахме край чешмата „1300 години България“, а наблизо открихме заслон, където подредихме обща трапеза. С радост споделихме вкусните дарове, донесени от отец Михаил, както и чудните домашни печива, приготвени от нашите енориаши. Накрая на пикника леко прикапа дъжд, но дебелите корони на дърветата ни подслониха и ни запазиха сухи. Този кратък валеж само повиши още повече настроението ни и ни сплоти, правейки момента още по-топъл и уютен.
Преди да потеглим, грижливо почистихме района около заслона, а с пълни сърца и духовна радост успяхме да се завърнем във Варна навреме за вечерното богослужение в нашия храм.
