В началото на новата църковна година енорията ни при храм „Св. ап. Андрей Първозвани“ в гр. Варна постави началото и на своя поклоннически път през земите на Гърция. В периода от 1 до 6 септември, по Божията безгранична и човеколюбива милост, имахме възможността да бъдем част от дълбоко духовно преживяване. Чрез него всеки от нас, изпросвайки силната молитвена подкрепа на просиялите в праведност светии, придоби голяма духовна утеха в своя житейски път. „Голяма сила има усърдната молитва на праведника“ (Иак. 5:16). Подобни духовни срещи на миряните с благодатта на светците, угодили на Бога с трудовете и себеотрицанието си и заслужили дръзновение в общението с Него – Твореца и Промислителя на всичко, нерядко спомагат за същинското духовно преобразяване и нравствен подем в живота на онези, които пристъпват към тях с искрена вяра и любов.
През първия ден поклонническата ни група пристъпи с благоговение към гроба на св. Паисий Светогорец в Суроти, където прочетохме Акатист към светеца, както е установено по енорийската ни традиция. Така, събрани заедно, усетихме и разбрахме силата на общата молитва и вкусихме частица от Небесното Царство – взаимната любов, славословието към Бога и обичта към ближните. След това се поклонихме на мощите на св. Димитър Солунски, св. Григорий Палама, св. Давид Солунски и св. Теодора в храмовете на гр. Солун.
Следващите дни бяха изпълнени с благодат от вълнуващите посещения на манастирите на св. Ефрем Нови и св. Нектарий Егински, където имахме възможност да се поклоним пред техните нетлени мощи. Видяхме дървото, на което през XV в. св. Ефрем Нови мъжествено понесъл своето мъченичество, както и гроба на св. Нектарий Егински, край който изпяхме сътворената от него песен „Чистая Дево“ за прослава на Божията Майка. Пътуването ни предостави възможност да посетим и поликлиниката с параклиса „Св. Герасим“, където в продължение на 33 години е служил благодатният старец-подвижник от Света Гора – св. Порфирий Кавсокаливит, прославен с духовните си дарби на прозорливост, изцеление и искрена любов към Бога и хората. По-късно отслужихме кратко молитвено последование с Молебния канон на Пресвета Богородица в манастира, основан от св. Порфирий, и се поклонихме в личната му стая, докосвайки се с благоговение до неговите вещи.
Остров Евбея ни приветства с нетленните мощи на св. Йоан Руски в гр. Прокопи, където за наше общо удивление силната благодат на светеца наистина привличаше душите ни като магнит за повторна молитва в храма му. Следобедът на острова премина в посещение на манастира, в който са се подвизавали великите светила на Православието – св. Давид Евбейски и св. Яков Цаликис. Тук се съхраняват мощите на св. Давид и на други светии, както и гробът на преподобни Яков.
В края на пътуването ни голямата изненада за всички беше рядката възможност да се поклоним на честната и мироточива глава на св. Климент Охридски, която се пази в патриаршеския и ставропигиален манастир „Св. Йоан Предтеча“ още от XII век. Когато братята в обителта разбраха за нашето идване и че сме българи, ни бе предоставена възможността да се поклоним и на нетленните мощи на св. Йоан Златоуст, св. Варвара, св. вмчк Георги Победоносец, св. безсребреници Козма и Дамян, както и на част от ръката на св. Йоан Предтеча – светини, които редовно не се изнасят за поклонение пред всички посетители. Както винаги, когато влизахме в храмовете, енорията ни изпя тропари към почитаните светии и с трепет в душата благоговейно им се поклони.
След това Божие снизхождение се отправихме обратно към родината, като последно посетихме женския манастир „Панагия Икосифиниса“ с чудотворната неръкотворна икона на Пресвета Богородица. Това посещение бе подобаващ завършек на благодатния ни път и неочаквано ни откри много стара икона на нашия покровител – св. ап. Андрей Първозвани. Така с облагородени и укрепени души завършихме поклонението си в Гърция – земята, отгледала множество познати и непознати за нас светци.
Чрез благословението на тези свети личности (повечето от които наши съвременници, просияли през XX век) човек си дава ясна сметка, че небесата са отворени и днес, а духовният свят е тук и сега – на една ръка разстояние. Дава си сметка, че Иисус Христос е същият вчера, днес и вовеки, че Господ е дивен в Своите светии и че чудесата са естествено ежедневие за всеки, който се е съединил с Христос и Му се е отдал изцяло, възлюбил Го „от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си“ (Лука 10:27).
Благодарим от сърце на Бога и на всички светии за тяхната безкрайна, чиста и състрадателна любов към нас – техните грешни братя!
